Борис Стефанов

По-подробно представяне на приносите на Борис Стефанов може да намерите ТУК.

Акад. Борис Стефанов е роден на 08.06.1894 г. в София.

През 1919 г. завършва Естествена история в Софийския държавен университет. От 01.01.1920 г. до 23.11.1921 г. е назначен за кустос в ботаническия институт при физико-математическия факултет на Софийския университет.

Работи в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския държавен университет като:
– асистент по земеделска ботаника (1921-1928 г.);
– частен доцент (от 22.11.1926 г.); На 17.12.1926 г. Борис Стефанов прочита встъпителната си лекция като доцент - "Лесовъдство и ботаника" (публикувана в Годишник на Софийски университет, Агрономо-лесовъден факултет, книжка 5, 1927 г., стр. 213–230). В нея той подчертава, че практическата полза от дейността на лесовъда може да бъде резултатна само ако той добре познава и прилага знанията, получени от ботаниката, или казано иначе, ако той познава добре биологията и екологията на отделните дървесни видове и на горските ценози. В най-общи линии разглежда фитогеографските области на Европейския континент и характерните особености на тяхната растителност. Специално се спира върху особеностите на растителната покривка на България (и по-специално на горската растителност), като подчертава, че тя се намира под влияние на прогресиращо континентализиране на климата с произтичащите от това проблеми върху нейното естествено възобновяване и особено върху изкуственото залесяване. – редовен доцент по дендрология (от 16.06.1928 г.);
– извънреден професор (1931 г.).

От 1945 г. е редовен професор и ръководител на катедра "Частно лесовъдство", (1945-1949), а след 1949 г. ръководител на новосъздадената катедра "Дендрология с анатомия на дървото". От 1948 г. е академик.

Първи декан на Лесовъдния факултет (1947-1948) на новосъздадената Селскостопанска академия и първи ръководител на катедра "Дендрология с анатомия на дървото" (1949). Работи в Института за гората при БАН като директор (II.1960-VI.1966 г.) и завеждащ секция "Екология и физиология на горскодървесните видове" (1960-1973). През периода 1973-1979 г. работи в същата секция.

При създаването на Висшия Лесотехнически институт е избран за негов първи Ректор (1953-1957).

Самостоятелно или в съавторство е публикувал е над 220 научни и научно-популярни статии. Крупни негови издания (самостоятелно или в съавторство) са "Флора на България" (1924, 1925, 1933, 1948, 1966, 1967), "Монография на рода Colchicum L." (1926), "Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове" (1930), "Студии върху плиоценската флора на Софийската долина" (1935), "Топографска флора на България" (1932), "Принос за проучването и класификацията на дъбовите гори в България" (1943-1944), "Фитогеографски елементи на България (1943), "За мъховете и мъховата флора на България" (1962). Редица негови изследвания са свързани с проучване на флората на Странджа планина (1923) и нейните горски формации (1924), географското разпространение на иглолистните и формообразователния процес в природата (1940-1942) и много други.

Като преподавател във ВЛТИ издава и редица учебници и учебни помагала като: "Дендрология" (1934, 1953, 1958), "Въведение в анатомия на дървото" (1941), "Определител на дървесните видове" (1933), "Определител на местните и някои чуждоземни дървесни видове и храсти в лятно и зимно състояние и по дървесината и кората" (1954).

Значителен е приносът му и в обогатяване на българските хербарии – над 6000 броя хербарни листа от над 2500 вида. Значителни са заслугите му не само за възникването и развитието на лесотехническото образование у нас, но и като един от пионерите в България в областта на палеоботаниката.

Публикации на проф. Борис Стефанов по години

Вторият випуск лесовъди пред Агрономо-лесовъдния факултет (сега Биологически факултет), юни 1930 година

Преподавателите седнали отляво надясно: Васил Стоянов (лесоползване), Борис Стефанов (дендрология, анатомия на дървото, горска фитоценология), Тодор Димитров (частно лесовъдство (горски култури), Темелко Иванчев (горска таксация, лесоустройство), Тома Захариев (общо лесовъдство), Методи Русков (общо лесовъдство).