Дендрофлората на България

Дендрологията (от гр. déndron-дърво и logos-наука) е науката, която се занимава с изучаването на дървесните растения - тяхната систематика, анатомия, морфология, биологични особености и екологични изисквания.

Какво наричаме "дървесно растение" и какво е характерно за него:
- постоянно нарастване на стъблото;
- продължителна трайност на тъканите на стъблото;
- вдървеняване (лигнифициране) на част тъканите на стъблото;

Към дървесните растения принадлежат следните биологични типове:
- дърво - имат едно стъбло, обикновено с височина над 5 m, и изчистено от клони в долната си част, поради което короната е разположена на известна височина над земята.
- храст - липсва централно стъбло, а се развиват няколко или много стъбла от основата; по-малка височина (до 5-6 m)
- полухраст - има вдървеняла приосновна част на стъблото, а връхната периодично загива и се възобновява на следвата пролет.
- лиани (дървесни) - растения с увивни или прикрепващи се стъбла около други растения, скали и други изправени предмети.

Според класификацията на Raunkiär (1934) за жизнените форми, голямата част от дървесните растения принадлеждат към фанерофитите (Phanerophytes), а малка част, най-вече от полухрастите, към групата на хамефитите (Chamaephytes).

По последни данни дендрофлората на България включва 408 дървесни растения, което е около 10 % от висшата флора на България (Асьов и кол., 2006).

Разпределение на видовете от българската дендрофлора според биологичния тип

Систематична структура на дендрофлората на България